За книгата: 2021 г. / И излязоха през деня от къщите си с колове и кръстове и искаха да хванат Този, който познаваше кръвта . И те се скитаха в неведение, защото не знаеха, че сред тях имаше такива, които служеха на Знаещия, а робите на Знаещия се скриха сред суетните жители и ги объркаха, и им показаха грешния път, и когато настъпи нощта, те нямаха време да се скрият под покривите на къщите в средата на гората, те чуха смеха на Онзи, който познаваше кръвта, и той дойде, и робите му се поклониха, и той се засмя, и хората полудяха, и последният, който запази ума си, беше заповядан от Знаещия да доведе най-красивото момиче в селото, тъй като вината им пред Знаещия беше голяма, защото искаха да намерят неговото дневно убежище, в противен случай, заплаши Знаещият, той ще дойде в селото през нощта и стъпките му ще бъдат стъпките на самия ужас, докосванията му ще бъдат докосванията на вечността, а очите му ще бъдат очите на древните, които спят там, където преди са им били направени жертви. Евангелие от Ламия (глава 6, чл.. 7:3).